„Чист“, „био“, „натурален“ – а с олово и кадмий? Разследването в Тексас разтърси пазара на протеинови добавки

От екипа на Любословие.БГ

Пазарът на протеинови пудри и хранителни добавки от години се представя като символ на здравословен живот, спортна култура и „чисто хранене“. Зад лъскавите опаковки, фитнес инфлуенсърите и обещанията за „natural“, „organic“ и „clean label“ обаче започват да излизат все по-тревожни въпроси.

Главният прокурор на щата Тексас Кен Пакстън обяви официално разследване срещу производители на протеинови пудри след лабораторни данни за наличие на тежки метали, включително олово и кадмий, както и съмнения за подвеждащ маркетинг към потребителите.

Разследването няма характер на доказана вина, но поставя под прожекторите индустрия за милиарди долари, в която маркетингът често изглежда по-силен от прозрачността.

Данните, които предизвикаха тревога

Според Consumer Reports при тестове на 23 популярни протеинови пудри и готови напитки растителните продукти са съдържали средно девет пъти повече олово от whey протеините и два пъти повече от продуктите на база телешки протеин.

Още по-притеснителни са резултатите на Clean Label Project. Организацията съобщава, че при изследване на 160 продукта от 70 различни марки:

• 47% са надвишили поне един федерален или щатски праг за безопасност;
• 21% са били над два пъти над нивата по California Proposition 65 за олово;
• най-високи нива на замърсяване са отчетени при растителни и шоколадови протеини.

Тук е важно уточнението – това не означава автоматично, че всеки продукт причинява заболяване или остро отравяне. Но означава, че потребителите могат ежедневно да бъдат излагани на допълнителни количества токсични вещества, без изобщо да подозират.

Защо именно растителните протеини са под риск

Според експертите тежките метали не се „добавят“ умишлено. Те попадат в суровините чрез:

• замърсени почви;
• индустриално земеделие;
• вода;
• опаковки;
• производствена обработка.

Проблемът е, че растителните протеини концентрират суровини като ориз, грах и соя – култури, които могат да абсорбират тежки метали от околната среда.

Това означава, че дори продукти с етикети „био“, „еко“ или „натурални“ не са автоматично гаранция за ниски нива на замърсяване.

И точно тук започва големият проблем – маркетингът.

„Clean“, „organic“, „natural“ – думи без реална гаранция?

Разследването в Тексас поставя въпрос, който засяга и Европа: може ли индустрията на хранителните добавки да продава усещане за безопасност без задължението да показва реални лабораторни резултати?

Много производители използват агресивен маркетинг с внушения за „чистота“, „детокс“, „здраве“ и „естествен произход“, без потребителят да вижда:

• партидни тестове;
• независими лабораторни анализи;
• произход на суровините;
• съдържание на тежки метали.

Някои компании публикуват сертификати. Други – не.

А в индустрия, насочена основно към млади хора, активно спортуващи и потребители, търсещи „по-здравословен“ живот, липсата на прозрачност се превръща в сериозен обществен проблем.

Какви са здравните рискове

Оловото е сред най-опасните токсични елементи, особено за:

• деца;
• бременни жени;
• хора с хронични заболявания.

Според CDC при децата няма установено безопасно ниво на олово в кръвта.

Кадмият също е свързан с рискове за бъбреците, костите и белите дробове при продължителна експозиция.

Това не означава паника. Но означава, че „здравословният“ продукт трябва да бъде доказуемо безопасен, а не просто добре рекламиран.

А какво се случва в България?

Темата за контрола върху хранителните добавки не е нова и у нас. От Сдружение „За достъпна и качествена храна“⁠ нееднократно са настоявали за по-строг контрол, повече лабораторни проверки и национална информационна кампания относно рисковете при хранителните добавки и подвеждащия маркетинг.

По информация на сдружението са били отправяни предложения към Българска агенция по безопасност на храните и Министерство на здравеопазването за активни превантивни мерки и по-добра информираност на потребителите.

До момента обаче липсва мащабна национална кампания по темата.

Големият въпрос

Случаят в Тексас може да се окаже началото на много по-широк международен дебат.

Не дали всички протеинови продукти са опасни.

А дали потребителите действително получават цялата информация, необходима за информиран избор.

Защото когато индустрията продава „здраве“, доверието не трябва да се гради върху красиви етикети и инфлуенсърски реклами, а върху прозрачност, независими тестове и реален контрол.

И колкото по-дълго институциите изостават от пазара, толкова по-голям става рискът „здравословният избор“ да се превърне просто в добре опакована илюзия.