Черната сянка на правосъдието: Ще позволи ли системата поредната подменена истина на Челопешко шосе?

Има едно име в българската съдебно-техническа експертиза, което предизвиква не просто спор, а открит ужас и гняв сред близките на жертвите по пътищата. Името на един „учен“, чиито подписи твърде често зачеркват надеждата за справедливост.
В езикознанието коренът „кара“ идва от турски език и означава „черно“. За десетки почернени семейства у нас, това не е просто етимология, а точно описание на душата и професионалния морал на автотехническия експерт проф. Станимир Карапетков. Колко точно разследвания са били манипулирани, преиначени или насочени в „правилната“ посока след неговата намеса – вероятно само той си знае. Но за обществото остава горчивият вкус на една тъжна статистика, в която корупцията и некомпетентността вървят ръка за ръка, прикрити зад академични титли.

Трагедията в река Лим (2004 г.): Инцидентът, който отне живота на 12 български деца преди 20 години, все още е кървяща рана. И до днес остават съмненията за това как се размиваше отговорността чрез експертните оценки.

Случаят с Момчил от Попово: Трагедия, която изкара цял град на протест срещу институционалното бездушие и отказите да се приеме официалната версия, скроена от вещи лица.

Случаят „Сияна“: Поредното дело, в което скърбящите семейства търсят логика и отговори, но се сблъскват със стена от оправдания.

Хората чакат справедливост, но вместо това получават звучни шамари от системата. А този, който трябва да бъде независим експерт, според близките на жертвите, прибира подкупите като букет. Но това не е букет на признателност. Това е опечален букет, изплетен от сълзите и разбитите надежди на майки и бащи.

„Тук имаме човек, там имаме човек“

Това не е просто фраза от криминален филм, а според мнозина – ежедневието и начинът на живот на хора като въпросния професор. Корупцията се е превърнала в най-добрата защита за виновните на пътя. Защита, която се купува чрез експертизи. Намесата на подобни вещи лица се възприема като гаранция за едно – истинските данни ще бъдат компрометирани, а вината ще бъде размита в сложни, неразбираеми и често абсурдни физични формулировки.

Днес, обществото е изправено пред нов тест за справедливост. След жестокото меле край Ботунец на Челопешко шосе, въпросът, който виси със страшна сила, е: Кой ще прави експертизата?
Логичният страх на хората е, че отново ще бъде привикан същият професор, за да „разследва“ трагедията. Това не бива да се допуска. Допускането на експерт с подобна репутация до поредното кърваво местопрестъпление означава само едно – предварително миниране на разследването.Обществото трябва да каже ясно: стига. Хора, за които има толкова тежки обществени съмнения, че превръщат експертизите си в чадър за виновните, нямат място в разследването на човешки трагедии. Време е системата да бъде изчистена от онези, които превръщат мъката на хората в свой бизнес модел, преди да са погубили истината за още един прекършен живот.