Лесовъд предупреди министър Шишков: Грешки в кадастъра заличават гори и застрашават природата
Лесовъд предупреди министър Шишков: Грешки в кадастъра заличават гори и застрашават природата
Илия Ангелов настоява за проверка на кадастралните карти, защита на фактически съществуващите гори и ремонт на два важни алтернативни пътя
Лесовъдът Илия Ангелов отправи отворено писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, в което алармира за сериозни несъответствия в кадастралните карти и регистри. Според него натрупаните през годините грешки създават условия за изсичане на горски масиви, неправомерна промяна на предназначението на територии и загуба на ценни природни ресурси.
Ангелов има над 43 години професионален стаж в горското стопанство. Работил е в областта на инвентаризацията, горскостопанското планиране и изработването, приемането и утвърждаването на горскостопански карти. По думите му той е пряк свидетел на процесите по възстановяване на собствеността върху земеделските земи и горите.
В писмото си лесовъдът определя част от действащите кадастрални карти като „документи с невярно съдържание“ заради разминаванията между нанесените данни и действителното състояние на терена.
Граници, гори и пътища, нанесени неправилно
Като един от най-фрапиращите примери Ангелов посочва участъци от държавната граница на България с Турция и Гърция. Той твърди, че при извършено от него измерване с GPS устройство върху гранична пирамида кадастралната карта показала, че българската територия продължава още около 300 метра на изток.
Друг пример е свързан с района на Доспат. Според автора на писмото заради „приплъзнати“ и „извъртяни“ карти на възстановената собственост са били изсечени хиляди кубически метра първокласна иглолистна дървесина. Въпреки взето решение за отстраняване на явната фактическа грешка, проблемът останал нерешен в продължение на близо 20 години.
Ангелов обръща внимание и на гората край пътя между ваканционно селище „Дюни“ и местността „Аркутино“. По думите му шестдесетгодишна церово-благунова гора е нанесена в картите като ливада.
„Вероятно само на мен ми се привижда гора, а на практика е може би царевица, слънчоглед или каквото кажат от кадастъра“, пише той с ирония.
„Гори в земеделски земи“ изчезват заради субсидии
Според Ангелов хиляди хектари фактически съществуващи гори са отразени в кадастралните карти като земеделски територии. Това позволява те да бъдат изсичани и представяни като пасища, ниви или други земеделски площи.
Като основен икономически стимул той посочва европейското финансиране за почистване и поддържане на пасища. Така, според него, естествени букови, дъбови, борови и други ценни гори могат да бъдат премахвани под претекст, че се разчистват земеделски земи.
Проблемът се задълбочавал и от начина, по който институциите и съдилищата разглеждат подобни казуси. Ангелов твърди, че при спорове се дава предимство на записаното в кадастралната карта, без да се отчита фактическото състояние на имота.
„Нещо като в моя акт за раждане да пише, че съм жена и аз да трябва да доказвам, че съм мъж“, посочва той.
Искане за единен статут на всички фактически съществуващи гори
В отвореното писмо се подчертава, че по смисъла на Закона за горите площите, които отговарят на законовите характеристики за гора, представляват горски територии по силата на закона.
Затова Ангелов настоява от кадастралната номенклатура да отпаднат понятия като „гора върху земеделска земя“, „горско трайно насаждение“, „залесена нива“ и „залесено пасище“. Според него всички имоти, които по фактическото си състояние представляват гори, трябва да бъдат записвани като „горска територия“.
Той се позовава и на Закона за устройство на територията, съгласно който при липса на устройствен план предназначението на даден имот се определя от неговото фактическо използване, ако то не противоречи на закона.
„Гората си е гора, водата си е вода, небето си е небе, а слънцето си е слънце, а не луна“, пише лесовъдът.
Според него нормативната уредба до голяма степен вече съдържа необходимите решения, но законите не се изпълняват ефективно, а в някои случаи се търсят начини за тяхното заобикаляне.
Сигнал и за два пътя в критично състояние
Освен за проблемите с кадастъра и горите Ангелов алармира министър Шишков и за състоянието на два важни пътни участъка.
Първият е пътят от село Горно Камарци през прохода „Арабаконак“ до лобното място на футболните легенди Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков. По думите му това е един от най-лесните проходи през Стара планина и би могъл да служи като алтернатива на автомагистрала „Хемус“, но се намира в изключително лошо състояние.
Вторият проблемен участък е пътят между Вакарел и Ихтиман. Ангелов го определя като потенциална алтернатива на автомагистрала „Тракия“ и важна връзка по направлението Европа–Азия, която също е оставена без необходимата поддръжка.
Той поставя въпроса и за разполагането на мантинели и бордюри непосредствено до пътното платно, което според него ограничава възможността на водачите да избегнат опасност, като напуснат платното.
„Страхът продължава да владее държавата“
В края на писмото Илия Ангелов подчертава, че зад позицията му не стоят неправителствени организации, фондации или инвеститори, а десетилетия професионален опит.
Той заявява, че е посещавал всички горски стопанства в България, включително вече закритите, работил е във всички основни видове гори и е пътувал по пътищата на всички български общини.
По думите му стотици лесовъди споделят подобни опасения, но не изразяват публично позициите си от страх за професионалното си бъдеще.
„Страхът продължава да владее държавата повече от двадесет години. Моля, покажете, че това не е така“, завършва отвореното си писмо той.
Ето пълния текст без редакция
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
Г-Н ИВАН ШИШКОВ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ШИШКОВ,
Казвам се Илия Ангелов – пенсионер на частна практика, чийто професионален път, всичките тридесет и осем години, е преминал в служба на горското стопанство, насока инвентаризация и горскостопанско планиране, като проектант, пряко ангажиран с изработването на горскостопанските карти и като държавен служител, отговорен за възлагането, приемането и утвърждаването на същите тези горскостопански карти. Продължавам и сега да работя. Вече пет години като пенсионер.
През време на моята служба стартира дейността по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, а след това и върху горите. Аз съм пряк участник в тази дейност, а и не останаха много колеги, които да са имоли преки наблюдения върху тези процеси, вкл. и върху начина на изработване на „плановете за земеразделяне“, които преминаха през „карта на възстановената собственост“ и сега са „кадастрални карти и кадастрални регистри“.
Повод да Ви напиша тези редове е цялата сага около „Али Баба и четиридесетте разбойника“ – така наричам историята около местността „Баба Алино“, а причината е много по-дълбоко, заради което ще се опитам да бъда достатъчно подробен и изчерпателен.
И Ви моля, преди да потърсите съдействие на Ваши колеги от Министерство на земеделието и агенцията по горите, на които този проблем съм повдигал десетки пъти, този материал да се прегледа от Вашите правни експерти.
През цялото време, през което съм Ви гледал и слушал, говорихте за „документи с невярно съдържание“.
Какви са били тези документи аз не знам, но искам да Ви напиша за един друг „документ с невярно съдържание“, който се нарича „кадастрална карта и кадастрални регистри“.
Звучи шокиращо да го каже един обикновен горски, но това си е самата истина. Само два примера от безчетно многото в цялата страна.
По цялата граница на Република България с Република Турция и Република Гърция, границата отразен в кадастралните карти на землищата на различните населени места преминава ту в едната държава, ту в другата. Лично аз съм поставял GPS устройство върху гранична пирамида на източната ни граница, а кадастралната карта, с която бе снабдено това устройство ми показваше, че нашата страна продължава още 300 метра на изток. С Гърция не е страшно ако навлезеш в тяхна територия, но като си помисля за Турция се сещам за „Среднощен експрес“. Не е много приятно преживяване.
Вторият пример е за гр. Доспат. Там, заради „приплъзнати“ и „извъртяни“ карти на възстановената собственост, бяха изсечени хиляди куб.м. първокласни иглолистни гори, защото ситуацията, отразена върху картите, не отговаряше на действителното положение на терена – както се казва по закон – „явна фактическа грешка“. Взе се решение за отстраняване на тази грешка, на познайте от първи път – 20 години нищо.
Поне веднъж през живота си сте пътувал от Бургас до Приморско и сте минавал покрай „шофьорския плаж”. Това е пътят от в.с. „Дюни” до сегашното летовище „Свети Тома”. В края на плажа, пътят завива по посока на новия път през с. Равадиново и от тяхното събиране до местността „Аркутино” преминава през една шестдесет годишна церово-благунова издънкова гора. Та тази гора е ливада, според горе споменатите карти, ако нямате нещо против. Вероятно само на мен ми се привижда гора, а на практика е може би царевица, или слънчоглед или каквото кажат от кадастъра, нали кадастърът е закон. Но не е необходимо да ходите до там. Можете де видите хиляди такива случаи поглеждайки към публикуваните в електронната мрежа въздушни и космически снимки. „Подпорната стена“ на „Алепу“ е детска приказка, в сравнение с това, което се случва с горите около нея.
Вероятно проблемът идва още от времето на „студената война“, когато много неща умишлено се „изкривяваха“, но е крайно време на това да се сложи край.
Крайно време е господин министър, някой почтен човек, а Вие ми приличате на такъв, да вземе мерки за оправяне на тези „батаци“, защото те носят големи беди за горите на България.
Вече хиляди ха гори, които са отразени върху кадастралните карти като земеделски територии отидоха в историята и те представляват така широко разпространено в обществото понятие „изсечени гори“. Защото там вилнеят негорски хора, които не разбират нищо от гори, а само от „усвояване на средства“. Например за почистване на пасища.
За мое огромно съжаление административният съд не се интересува какво има на яве. За съда е важна, че има документ на който е записано „земеделска земя“, без да се интересува, че кадастралната карта е обременена от стотици хиляди грешки. Нещо като в моя акт за раждане да пише, че съм жена и аз да доказвам, че съм мъж.
С други думи, тези, които са натоварени с функции да защитават истината, много често си затварят очите пред нея. А те са последната инстанция, която може да спре изсичането на т.н. „гори в земеделски земи“, особено прокурорите.
Между другото уважаемият господин ЗУТ ни споменава, че в територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, сиреч гората си е гора, водата си е вода, небето си е небе, а слънцето си е слънце, а не луна.
Към плановете за земеразделяне се включиха още и т.н. „горски пасища”, които представляват над 100 000 ха гори, горите, предоставени на ТКЗС, АПК, ПАК и др., които също представляваха естествени иглолистни и широколистни насаждения – около 70 000 ха гори и горите „ССФ”, които представляваха създадени горски култури върху бивши земеделски земи, преминали към горските територии в резултат от замяна с изключени за изкореняване гори. Ако питате мен това е единственият правилен термин за този случай – „бивши земеделски земи“, но само за създадените преди 1991 год. горски култури.
Горите „ССФ” можеха да се възстановяват само по силата на чл. 10, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по никакъв друг начин.
Освен всичко горе написано като допуснати неточности има още една причина, която е свързана с умишлено включване на гори към плановете за земеразделяне по чисто „икономически интереси”. Заплащането беше на базата на възстановени декари.
В резултат от възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общини, физически и юридически лица получиха в собственост, или под наем или аренда поземлени имоти, които представляват гори и са представлявали гори и преди национализацията на земеделските земи. Техните собственици или арендатори желаят да ги изсекат и да ги ползват като земеделски земи. Основната причина за това са т.н. „еврофондове“ – почистване на пасища, покрити с естествени гори, в някои случаи и ценни букови, дъбови, борови и др. гори. Най-голямата беда е, че дори и в съда, съдиите не се интересуват от фактическото състояние на имота – гора, а от вида на територията по кадастрална карта или карта на възстановената собственост – земеделска земя.
Подобен проблем се наблюдава и по отношение на урбанизираните територии – граници на населени места. В общинските служби по земеделие и в службите по геодезия, картография и кадастър отразяват всички общи и подробни устройствени планове, с които се разширява обхвата на населените места или на отделни урегулирани имот без да са проведени процедури за промяна на предназначението на горски територии, а това се изисква по Закона за устройство на територията. По този начин от картите изчезват големи масиви горски територии.
Гора по смисъла на Закона за горите са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението, площи, които са в процес на възобновяване и все още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м, площи, които в резултат на антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но подлежат на възобновяване;, защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м, насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, клекови формации и съобщества от дървесни или храстови видове, разположени край водни обекти.
Горска територия по смисъла на Закона за горите са горе споменатите гори.
От този текст става ясно, че горите са горски територии „ex lege“, сиреч по силата на закона.
Към мотивите за приемане на сега действащия Закон за горите е записано, че със закона е решено към „горските територии” да се причислят всички залесени площи над един декар, отговарящи на характеристиката за гора, вкл. и така наречените „гори в земеделски земи”, които като терминология в регистъра на имотите към картата на възстановената собственост и кадастралната карта се срещат като „гори върху земеделски земи”, „горско трайно насаждение”, „залесена нива”, „залесено пасище” и др. Тези термини трябва да отпаднат от номенклатурата на кодовете към картата на възстановената собственост и кадастралните карти и навсякъде да се използва терминът „горска територия” за всички имоти, които по своето фактическо състояние са гори.
Законът за устройство на територията, който е общ по отношение на видовете територии и останалите закони трябва да се съгласуват с него по отношение на общите термини, определя, че както вече съм написал по-горе конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, а за територии без устройствени планове, предназначението на поземлените имоти, до влизането в сила на плановете, се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Фактическото използване на всички гори е за горско стопанства и следва и земята върху която те растат да е „горска територия”.
Няма нормативен документ който да е дал легална дефиниция на „гори върху земеделски земи”, „горско трайно насаждение”, „залесена нива” и „залесено пасище”, но в Наредба № 22 / 07.07.08 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи” от програмата за развитие на селските райони е определено понятието „неземеделски земи”, които, както е разписано там, са изоставените земеделски земи ( земеделски земи, които не са използвани за земеделие повече от 3 години преди залесяването ) и/или голини от „горския фонд“ (земи от горския фонд, които не са били гора поне 15 години преди залесяването им).
Така наречените „гори върху земеделски земи” никога не са имали или отдавна са загубили фактическото си използване като земеделски земи и са се превърнали в „горски територии” по своето фактическо ползване. Освен това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е определено, че „земеделски земи” са земи, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, не са включени в тогавашния горския фонд, не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради и не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения).
Освен всичко горе написано има един много важен термин – „явна фактическа грешка“.
Параграф 9 от Закона за кадастъра и имотния регистър определя, че „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31;
Съгласно параграф 9 от допълнителни разпоредби на Наредба № v-12-1720 от 13 май 2014 г. за едромащабната топографска карта наредба „Топографски обекти“ са предмети и явления, създадени от природата или обществото, които се намират на земната повърхност и подлежат на картографско изобразяване.
По кадастралните карти е пълно с фактически грешки, гори като реки и обратно, гори като земеделски земи и обратно, гори като населени места и обратно, преплетени шосета, ЖП линии и реки, България в Гърция или Турция и обратно.
Както се вижда от всичко по-горе написано, проблемите са решени с ред закони, но за съжаление те не се изпълняват, а се търси начин за тяхното нарушаване.
Накрая за нещо което не разбирам много, но все пак съм завършил и строителен техникум „Христо Ботев“, така че не съм съвсем бос по въпроса, само където са ми съдрани цървулите.
Както стана ясно имам дълъг трудов стаж, а продължавам вече пет години и като пенсионер. За това време съм преминал през толкова много пътища в държавата, че вероятно се броят на пръсти други такива хора като мен.
Искам да Ви подсетя за два пътя. Първият от тях е от с. Горно Камарци до лобното място на Гунди и Котков. Нарича се проход „Арабаконак“. Няма друг толкова лесен проход за преминаване на Стара планина от Северна България към София. Той е в ужасно състояние. А може да бъде алтернатива на магистрала „Хемус“, която надали ще съм жив да вида някога построена.
Другият път е от с. Вакарел до гр. Ихтиман. Още по-трагично състояние. Този път е алтернатива на магистрала „Тракия“ и е връзка на Европа с Азия.
Как е възможно да се постигне това невероятно нехайство. Какви хора управляват и вземат решения. Позор.
И още малко. Защо са тези мантинели на 15 см. от пътното плътно и „бордюрчета“, непосредствено до асфалта. Вероятно да се чувстват шофьорите обречени. Направете нещо, което да ни спаси. Променете ако е необходима нормативните документи, но ни дайте възможност на нас шофьорите и техните спътници да избягаме от „автопрестъпниците“ по банкети, канавки и полета.
ГОСПОДИН ШИШКОВ,
Зад мен не стоят нито „Отворено общество“, нито „Америка за България“, нито който и да е „стратегически инвеститор“. Зад мен стоят вече четиридесет и три години трудов стаж. Не съм бил ръководител на никакво ведомство или каквато и да е комисия на високо ниво, но за сметка на това съм посетил професионално всички госки стопанства в България, вкл. и закритите, влязъл съм във всеки вид гора, който съществува в България, от морското ниво до горната граница на гората, пропътувал съм пътищата на всички общини в България.
Зад моите виждания стоят стотици лесничеи, които продължават да се страхуват да изразят свободно мнението си, защото не се знае какво ще им се случи след това. Между другото аз бях в съдебна процедура заради тези мои разсъждения и виждания.
Страхът продължава да владее държавата повече от двадесет години.
Моля, покажете, че това не е така.
Благодаря Ви за търпението.
Илия Ангелов