Правителството обяви мащабна реформа в съдебната система: „Търговците на правосъдие нямат място в храма на Темида“
Правителството представи основните приоритети в програмата си за реформа на съдебната система до 2030 г. Амбицията на кабинета е да възстанови общественото доверие в правосъдието, да ограничи политическото и неформалното влияние и да гарантира по-голяма прозрачност при назначенията на ключови магистрати.
„Търговците на правосъдие нямат място в храма на Темида“ е основното политическо послание, с което управляващите заявяват намерение за противопоставяне на зависимостите, корупционните практики и използването на съдебната система за лични или икономически интереси.
Сред водещите предложения е промяна в модела на Висшия съдебен съвет. Обсъжда се неговият състав да се обновява на ротационен принцип, подобно на Конституционния съд. Предвиждат се и механизми за обжалване на решенията на ВСС, както и възможност за предсрочно освобождаване на членове при тежки нарушения.
До края на 2026 г. се планира въвеждането на предварително известни и проверими критерии за избор на главен прокурор и председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд. Процедурите трябва да включват подробна проверка на професионалните и нравствените качества, имуществото, конфликтите на интереси и евентуалните зависимости на кандидатите.
Правителството предлага още ограничаване на продължителното командироване на магистрати, по-прозрачни конкурси, реална оценка на тяхната работа и децентрализация на прокуратурата. Предвижда се засилен съдебен контрол върху отказите за образуване на разследвания и върху прекратяването на наказателни производства.
Сериозен акцент е поставен и върху електронното правосъдие. Електронното дело трябва да се превърне в основен носител на информация, а гражданите да получат възможност за дистанционно подаване и връчване на документи, електронни плащания и участие в определени съдебни заседания от разстояние.
Допуска се използването на изкуствен интелект за анонимизиране, класифициране, превод и анализ на документи, но не и за самостоятелно вземане на съдебни решения. Предвиждат се задължителен човешки контрол и забрана за непрозрачни алгоритми при правораздаването.
Сред по-дългосрочните цели са изработването на нов Наказателен кодекс до юли 2029 г., сериозна промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, реформа на съдебната карта и преразглеждане на съдебните такси.
Заявените намерения са мащабни, но реалната им оценка ще зависи от конкретните законопроекти, общественото обсъждане и способността на управляващите да осигурят достатъчна парламентарна подкрепа за предвидените конституционни промени.
Програма за управление на България 2026–2030 г.
Метаописание:
Правителството представи програмата си за съдебна реформа до 2030 г. Предвиждат се промени във ВСС, нови правила за избор на главен прокурор и електронно правосъдие.