Станимир Златков свали униформата: „Никога няма да предам Родината си, трудно приемам държавата“

Бургаският граждански активист обяви, че напуска военната служба по собствено желание. Решението му идва след публикация във „Флагман“, по която Комисията по журналистическа етика на СБЖ установи нарушения на професионалните стандарти.

„Никога няма да предам Родината си, трудно приемам държавата.“

 

С тези думи Станимир Златков обяви, че считано от 21 октомври 2026 г. е освободен от военна служба по собствено желание. В пространна публична позиция бившият военнослужещ от Военноморските сили и администратор на гражданската фейсбук група „Мръсотията в Бургас“ описва натрупаното разочарование, което според него е направило оставането му в системата невъзможно.

 

Неговият разказ поставя болезнен въпрос: какво губи държавата, когато човек, избрал да ѝ служи, реши, че цената е собственото му мълчание?

 

Напускане след медийна публикация и решение по етичния казус

 

Златков свързва окончателното си решение с публикация във „Флагман“, която според него е засегнала личния му живот, професионалната му репутация и авторитета на военното формирование, в което е служил. Той оспорва отправените срещу него обвинения и заявява, че не е получил възможност да представи позицията си в медията.

 

По този казус има публично решение на Комисията по журналистическа етика на СБЖ от 10 август 2026 г. Комисията установява нарушения при проверката на информацията, разграничаването на факти от предположения, представянето на засегнатата страна, правото на отговор и защитата на личния живот. Тя препоръчва „Флагман“ да публикува отговора на Златков.

 

В решението е отразена и позицията на авторката Катя Касабова. Тя защитава основанията за публикацията и заявява, че е търсила Златков за коментар. Комисията обаче приема, че представената доказателствена основа и подходът към засегнатото лице не покриват необходимите професионални стандарти.

 

Етичното решение оценява журналистическата работа. То не замества произнасянето на разследващите органи или съда по отделните обвинения.

 

Въпреки тази публична професионална оценка, днес Златков съобщава, че напускането му вече е факт.

 

„Си тръгвам от армията с гордо вдигната глава“

 

В позицията си Златков заявява, че проверката, свързана с твърденията в публикацията и извършвана от служба „Военна полиция“, е приключила с отказ да бъде образувано дело срещу него. Това е неговото съобщение за изхода от проверката; към предоставения текст няма приложен официален акт, който да позволи независимо потвърждение на основанията и обхвата му.

 

„Си тръгвам от армията с гордо вдигната глава“, пише той.

 

Особено силно в разказа му е отношението към хората, с които е служил. Златков изразява уважение към военните моряци и благодарност към преките си командири, които по думите му са го подкрепили. Описва армията като място, в което е намерил ясни правила, чувство за дълг и колеги, готови да работят въпреки трудностите.

 

Тъкмо затова напускането му звучи толкова тежко. По неговите думи той се отказва от службата в система, в която е намерил своето място, защото не приема последствията, които гражданската му активност е донесла извън нея.

 

Когато сигналите за дупки и боклуци станат лична цена

 

Златков описва дейността си в „Мръсотията в Бургас“ като опит да насочва вниманието към проблеми с чистотата, инфраструктурата и градската среда. Твърди, че заради тази активност е срещал заплахи, жалби и натиск. Тези твърдения изискват самостоятелна проверка и позиции от засегнатите страни.

 

Но общественият въпрос, който поставят, заслужава отговор: може ли човек да сигнализира за проблеми в града си, без да се страхува за работата и семейството си?

 

Всеки граждански активист подлежи на критика. Неговите твърдения също трябва да бъдат проверявани. Администрирането на обществена група изисква отговорност към съдържанието и хората, които то засяга. Същата взискателност обаче важи и за медиите — особено когато публикуват тежки обвинения срещу конкретен човек.

 

Снимката, името и служебното положение придават на подобна публикация реални последици. Затова проверката и възможността за отговор са същност на професията.

 

Държавата губи повече от един служител

 

В равносметката си Златков отправя остри критики и към предишната си служба в МВР. Те представляват неговата лична оценка и свидетелство за преживяното, а не установена картина за всички служители и структури. Самият той подчертава уважението си към полицаите и надеждата условията им на работа да се подобрят.

 

За бъдещето си казва, че е готов да работи физически труд, включително в чужбина, за да запази убежденията и свободата си. Обявява и намерение да защитава правата си с адвокат.

 

Това е най-тревожният резултат от разказа му: човек с подготовка и опит в сектор „Сигурност“ заявява, че предпочита да започне отначало, защото вече не вижда как да съчетае службата с гражданската си съвест.

 

Случаят заслужава отговори от институциите и професионална равносметка от медиите. Защото доверието се руши и когато един човек остане с убеждението, че никой няма да го чуе, докато не свали униформата.

 

Златков вече е направил своя избор. Въпросът към държавата остава: как ще задържа хората, готови да ѝ служат, ако те започнат да виждат свободата си единствено извън нея?