Слюносмукателят в зъболекарския кабинет е една от най-подценяваните машини

Никой не го снима за Instagram.
Никой не казва: „Ето това е истинският герой на процедурата.“
Но без него всичко бързо се превръща в хаос — пациентът се дави, лекарят губи концентрация, а накрая всички са изцапани.

И колкото повече наблюдавам българската политика, толкова повече си мисля, че там също отчаяно липсват качествени слюносмукатели.

Не говоря за подмазвачи.
Такива има достатъчно.

Говоря за онези хора около властта, които имат смелостта навреме да кажат:
„Спри.“
„Това не го казвай.“
„Не се самозабравяй.“
„Не превръщай победата в арогантност.“
„Не превръщай загубата в озлобление.“

Защото властта има два опасни странични ефекта — самодоволство и ярост.
Едните започват да вярват, че държавата започва от тях.
Другите започват да говорят така, сякаш никога не са били част от същата система, която днес громят.

Но тук идва и по-важният детайл — не е достатъчно просто да имаш слюносмукател.
Трябва да имаш и добър зъболекар.

Добрият стоматолог не използва уреда, за да демонстрира власт.
Използва го, за да облекчи и себе си, и пациента.
За да може работата да върви спокойно, прецизно и без излишна болка.

Той знае кога да го използва, колко силно и кога да спре.
И най-важното — периодично спира процедурата и пита:
„Боли ли?“
„Имаш ли нужда от нещо?“
„Да не прекаляваме?“

Поздрави на д-р Машкова — от онези лекари, които не просто държат инструментите, а умеят да работят с хора.
Спокойно, внимателно и с усещането, че отсреща не е „случай“, а човек.

Точно това липсва и в политиката.

Липсват хората, които да усещат кога обществото вече стиска подлакътниците от болка.
Кога егото е изпреварило разума.
Кога говоренето е станало по-токсично от проблема.

Вместо това около властта често се събират хора, чиято единствена задача е да кимат, да ръкопляскат и да убеждават „доктора“, че всичко е прекрасно, докато пациентът отдавна иска процедурата просто да приключи.

А истинската роля на политическия „слюносмукател“ е проста —
да не позволи на властта да се олигави от собственото си его.

Защото в демокрацията не е важно само кой държи машините.
Важно е дали още има някой, който помни, че отсреща стои човек.