„Принцът на Панагюрище“ и фантомното царство: Защо България се смее на поредния „кралски“ гаф

Когато престижното светско списание HELLO! реши да представи на света Мирко Сакскобургготски, едва ли е очаквало, че вместо респект и възхищение ще предизвика вълна от искрен смях в България. Изданието гордо го титулува като „Принц на България“ и „Княз на Панагюрище“ – титли, които звучат прекрасно в приказките, но в реалността пораждат един логичен въпрос: Кое точно царство визираме в 21-ви век?
Социалните мрежи у нас буквално прегряха от коментари, ирония и недоумение. Хиляди българи си зададоха простичкия въпрос: „Кой изобщо е този човек?“
Ширят се шеги, че младият „принц“ вероятно би се затруднил да посочи България на картата, а още по-малко – да намери самото Панагюрище без GPS. Потребители споделят през смях, че са стигнали дотам да разпитват дори прабабите си:

„Питах баба си дали помни да сме имали принц на Панагюрище – жената се прекръсти и каза, че там знае само за Райна Княгиня и за златното съкровище!“
Истината е, че на съвременния българин не му трябват крале, кралици, маркизи и принцове без кралства. В нашата народопсихология всеки един от нас си е цар – най-вече на собствения си имот, на вилата и на балкона.

Нямаме поданици? Няма проблем, имаме съседи за спор относно оградата.
Нямаме корона? Имаме нотариален акт.
Нямаме кралство? Имаме парламентарна република.
Идеята, че някой в чужбина се разхожда с титла на български град, докато България отдавна е демократична държава, звучи като абсурден скеч.
Смехът в коментарите бързо преминава в резонни въпроси за абсурдността на т.нар. „учтиви титли“ (courtesy titles), които остатъците от европейските аристократични фамилии си раздават по навик като от някой комедийно шоу.

Дурги гръмко питат:
– Как така си принц без кралство?
– Коя точно е действащата династия?
– Къде е дворецът – в центъра на Панагюрище ли?

В съвременна, демократична България подобни титли нямат абсолютно никаква правна, политическа или обществена стойност. Те съществуват единствено в лъскавите страници на чуждестранните светски списания, където наследниците на бившите монархии трябва с нещо да оправдаят присъствието си на светските купони като лъжат и мажат какви са царе,принцове,принцеси и всякви такива лъжи