„Плащам данъци, а тротоарът е змиярник“: Млади хора избраха селото, но се сблъскаха с бездействието на кметството
Жители на село Брест алармират: треви по два метра, непроходими улици и въпросът кой всъщност е длъжен да поддържа общите части, остава без отговор.
„Добре дошли в улиците на село Брест! Искам да ви представя нашата идилия, нашата поляна, защото си плащаме данъците, защото упражняваме правото си на глас редовно!“
С тези думи, примесени с горчива ирония и отчаяние, млада жена от село Брест предизвика бурна дискусия в социалните мрежи. Нейният пост, придружен от снимки на тротоари, погълнати от бурени, и треви, надвишаващи човешки ръст, повдига стар, но незаглъхващ въпрос: кой е длъжен да поддържа общите части в селото – хората, които живеят там, или кметството?
За младото семейство, избрало да загърби шума на големия град в търсене на спокойствие и чист въздух, реалността се оказва шокираща. Вместо поддържана селска среда, те се оказват изправени пред пейзаж, който авторката на поста нарича направо „змиярник“.
„Знам и не се залъгвам, че повечето от хората няма да скочат срещу мен с думите – „Окосете си го, никой не ви е длъжен“. Ами, скъпи хора, длъжен ми е! Защото всеки нормален човек, който си плаща данък, иска да има нормална обстановка около себе си! Ще попитам – това нормално ли е? Потресена съм!“, споделя тя.
Кой носи отговорност? Законът срещу манталитета
В българското законодателство отговорността е ясна. Съгласно Закона за управление на отпадъците и наредбите за поддържане на чистотата, собствениците и ползвателите на имоти са длъжни да почистват и поддържат прилежащите им тротоари и площи до бордюра. Това означава, че пространството непосредствено пред къщата е ангажимент на стопанина.
Кметството обаче е натоварено със задачата да поддържа общинската инфраструктура – паркове, градинки, площади, както и междублокови пространства и общински терени, които не граничат директно с частен имот. Именно там, в ничията земя между имотите, по селските сокаци и общинските тревни площи, проблемът експлодира всяко лято.
„Често кметствата разчитат на стария рефлекс – „всеки да си мете пред къщата“. Но когато става дума за общински път, обрасъл с трева до два метра, която крие влечуги и кърлежи, отговорността е изцяло на местната власт. Средствата за това се предвиждат в общинския бюджет, а за неизпълнение кметът носи административно-наказателна отговорност,“ коментират юристи.
Случаят в село Брест не е изолиран. Той е илюстрация на дълбокото разделение между плащащите данъци млади хора, които изискват качество на средата, и администрация, която често работи на принципа на кампанийността – коси се преди избори или след като някой се разкрещи в медиите.
Аргументът „Елате да го окосите вие“ е несъстоятелен, когато един човек плаща данък сгради, такса смет и данък върху доходите си именно с идеята тези пари да се върнат под формата на нормална жизнена среда. Не става дума за прищявка, а за елементарна безопасност – неокосените треви са идеална среда за пожари, развъдник на кърлежи, комари и змии.
Докато местната власт не осъзнае, че поддържането на публичните пространства не е услуга, а законово задължение, думите „Добре дошли“ ще продължават да звучат като тъжна подигравка за все повече българи, избрали да вярват, че в селото може да се живее модерно и достойно.
