НСО: отворена врата към властта, тежка ръка към журналистите?

Кой пази охранявания автомобил, когато гардът се отдалечава, и кой носи отговорност, когато журналистическите въпроси завършват с физическо изблъскване?

Коментар на д-р Андрей Велчев

Националната служба за охрана пази първите мъже и жени на България. От нея очакваме най-високо ниво на подготовка, дисциплина и контрол. Защото при тази работа пропускът може да има последици, които никакво последващо обяснение няма да поправи.

Именно затова случаят със Соня Колтуклиева край служебния автомобил на председателката на Народното събрание госпожа Доцова заслужава много повече от поредния спор дали харесваме журналистката.

По описаната последователност Колтуклиева и колегата Димитър от NewsNow опитват да зададат въпроси, председателката не се спира да отговори, а ситуацията прераства във физическа намеса спрямо журналистката. Твърдението за грубото ѝ изблъскване изисква проверка на пълния запис и действията на всички участници.

Но наред с отношението към журналистите стои друг, съвсем конкретен въпрос: как е контролиран достъпът до охранявания автомобил?

Ако външен човек може да отвори вратата непосредствено преди потеглянето, НСО дължи обяснение. Била ли е осигурена зоната около колата? Имало ли е ясни указания към присъстващите? Кой е отговарял за непосредствения достъп до охраняваното лице?

Допълнително обяснение изисква и описаното отдалечаване на гард от непосредствената зона на охрана, преди автомобилът да е потеглил. Каква задача е наложила това движение? Кой е поел неговата функция? Останала ли е вратата под контрол?

Самото преместване на служител не доказва нарушение. Охраната работи с разпределени задачи, а отделен кадър не разкрива цялата организация. Но ако в този момент е възникнала възможност за неконтролиран достъп до автомобила, въпросът е неизбежен: кой пази вратата, докато гардът се отдалечава?

Тук няма нужда от публично разкриване на оперативни тайни. Необходимо е ясно заключение дали организацията е сработила и дали служителите са изпълнили задълженията си.

Има и предишен случай, който заслужава да бъде припомнен. При събитията около демонтажа на Паметника на Съветската армия Мая Манолова направи опит да влезе в автомобила на тогавашния областен управител на София Вяра Тодева. Този епизод е отразен и в публикувано интервю с Тодева. (24plovdiv.bg⁠)

Това не е достатъчно, за да обявим двата случая за доказани системни грешки на НСО. Необходимо е да бъде установено кой е осигурявал охраната тогава и имала ли е службата отношение към нея. Но сравнението поставя основателен въпрос: извличат ли институциите поуки от подобни ситуации?

Системните грешки, когато бъдат установени, не бива да бъдат подминавани. А сигналите за тях не бива да бъдат заглушавани с институционално мълчание.

Също толкова тревожен е въпросът за употребата на сила. Каква непосредствена опасност е наложила физическата намеса спрямо Соня Колтуклиева? Имало ли е предупреждение? Можела ли е ситуацията да бъде овладяна с по-малко сила? Била ли е реакцията съразмерна?

Отговорът не може да зависи от това в коя медия работи журналистът. Нито от неговия характер, политическите му позиции или неудобството от въпросите му. Професионалното отношение не е награда за удобните репортери.

Разбира се, журналистическата карта не дава право да се нарушават правилата за сигурност или да се отваря охраняван автомобил по собствена преценка. Но евентуално нарушение от страна на журналист също не освобождава охраната от задължението да действа обосновано и съразмерно.

Затова ръководството на НСО трябва да представи резултатите от обективна проверка: допуснат ли е пропуск при автомобила, останала ли е непосредствената зона без необходимия контрол и оправдана ли е била физическата намеса?

От председателката на Народното събрание също се очаква позиция. Институционалният авторитет включва и готовност да отговаряш за отношението към хората, които задават въпроси.

НСО разполага с правомощия, подготовка и обществен ресурс, за да предотвратява опасности. Доверието в нея се крепи на способността ѝ да върши тази работа и да носи отговорност, когато възникнат съмнения за пропуск.

Службата, която пази държавните ръководители, трябва да може да защити професионално и собствените си действия. С факти и отговори.