Нова схема: Приватизация и на софийския боклук Частник се готви да произвежда ток от отпадъците, без полза за софиянци
Идеята за изграждане на завода за преработка на отпадъци в София (Столичното предприятие за третиране на отпадък) датира от 2007 г. В него боклукът трябва да се сепарира, така че материалите, подходящи за рециклиране, да се отделят, биоотпадъците да се използват за производство на биогаз и компост, да се произвежда RDF. И само остатъкът да се заравя (депонира). Така би трябвало депата да се запълват по-бавно, а и, както е известно, отпадъците са ресурс, който следва да използваме пълноценно, написа Ваня Григорова, общински съветник в СОС.
Заводът започва да работи през есента на 2015 г., но все още не е завършен. Основната база е в близост до село Яна, а инсталацията за компостиране на зелени отпадъци се намира на площадка „Хан Богров“. Няма дори проект обаче за изграждане на прословутата Фаза 3 на Интегрираната система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци в София, където следва да се оползотворяват произведените RDF бали. В предходния мандат имаше план за изграждане на инсинератор (инсталация за изгаряне на RDF гориво) в „Топлофикация София“. Проблемът, според мен, в тази идея беше в това, че произведеното в завода RDF гориво щеше да се транспортира още веднъж – събираме отпадъцит от контейнерите в столицата, закарваме ги до завода, сепарираме ги, оттам отново ги връщаме в града.
Така или иначе проектът беше спрян, а в новия мандат темата дори не се дискутира от кмета Терзиев и неговите зам.-кметове. На мой въпрос какво смята да прави, г-н Терзиев заяви, че все още обсъжда вариантите с „научната общност“. И така вече три години обсъжда.
Какво ни струва това? Първо, както каза и вече уволненият директор на СПТО, няма площадка в завода, където RDF балите да изчакват, когато има затруднения с извозването им към оползотворяващи инсталации в страната. Впрочем, това винаги съм го подчертавала и аз, редом с критиките ми към управлението на бившия директор. Второ, СПТО транспортира RDF балите до циментови заводи и ТЕЦ-ове. Това струва на софиянци 30 млн. лева или грубо около 15 млн. евро ГОДИШНО. Трето, не ние получаваме пари за произведения от нас RDF. Ние ПЛАЩАМЕ на оползотворяващи инсталации, за да ни го вземат. Четвърто, не ползваме резултатите от това оползотворяване във вид на електическа или топлинна енергия. Пето, така пропускаме да укрепим друго наше дружество – „Топлофикация“, което би могло да ползва тази енергия за затопляне на водата.
Защо обаче повдигам този въпрос именно сега, когато повечето хора си мислят само за почивка? Още преди няколко месеца имаше слух, че виден бизнесмен с прякор планира да изгради инсталация за оползотворяване на RDF в Горна Оряховица и затова г-н Терзиев не предприема никакви стъпки за изграждане на такава в столицата. Именно тогава попитах столичния кмет какво планира и се оказа, че общо взето не планира нищо.
От две седмици обаче се водят разговори в общинския съвет на съседна община – Елин Пелин. В местната община е постъпило инвестиционно предложение от фирма „Он Енерджи“ ЕООД, с което разполагам. Въпросната фирма смята да изгради „Интегрирана система за кръгово енергийно и въглеродно оползотворяване и производство на електрическа енергия и е-метанол“, която да произвежда електрическа енергия, възобновяем водород, да улавя и утилизира въглероден диоксид и да произвежда синтетични възобновяеми горива. Ето обосновката, дадена от компанията:
„Предвидената индустриална платформа ще бъде проектирана за максимален входящ капацитет до 200 000 тона RDF гориво годишно, представляващо предварително обработена висококалорична фракция от неопасни битови отпадъци.
Използването на RDF като основна суровина позволява значително намаляване на количествата отпадъци, насочвани към депониране, като едновременно с това се осигурява производство на електроенергия и суровини за синтетични горива.“
За да направи това, „Он Енерджи“ ЕООД иска от община Елин Пелин безвъзмездно право на строеж върху близо 72 декара земя. Искането е постъпило в общината на 21 юли 2026 г. и точката е включена в дневния ред на комисията по „Устройство на територията, строителство, екология, селско и горско стопанство” още на следващия ден. Изслушах дебатите по тази точка, които са налични в канала на комисията. Местните общински съветници са наясно, че тази инсталация не е за тях не само заради огромния й капацитет, а и поради факта, че на територията на Елин Пелин няма изграден завод за третиране на отпадъци и НЕ се произвежда RDF. В дискусията се посочва, че такава инвестиция и то срещу безвъзмездно право на строеж върху огромна територия, има смисъл само ако общината печели от това – ако се използва отпадъкът на Елин Пелин или ако получават част от финалния резултат – печалба или ел. енергия.
Като общински съветник в Столична община, няма как да не задам ОТНОВО въпроса – какво прави по темата кметът на София? Защо чака някоя частна фирма да изгради инсталация за оползотворяване на RDF, вместо столицата да има такава, за да не се зарива градът в отпадъци, да не се стеле миризма около СПТО и да помогнем на „Топлофикация София“ да излезе от тежкото финансово състояние, в което се намира от години?
След като „Он Енерджи“ ЕООД заявява намерения да изгради инсталация с капацитет от 200 000 тона RDF гориво в Елин Пелин, а капацитетът на столичния завод за отпадъци е производство на 178 000 тона RDF, нали никой няма съмнение, че въпросната фирма смята да оползотворява именно нашия RDF? Нали няма съмнение, че за да предприеме стъпки към община Елин Пелин за право на строеж, тази фирма е получила от някого гаранции, че ще получава за оползотворяване нашия боклук? И кой може да бъде този НЯКОЙ, освен кметът Терзиев, на чието пряко подчинение е общинското предприятие СПТО?