Необразовани, недосегаеми, ненаказани – портрет на новия стар жител на България
В каква държава живеем? Станахме свидетели как стадо от ромския квартал „Филиповци“ нападна журналисти – плюха, заплашваха пред полицаите. Мисля, че всеки един журналист има право да снима, разследва, информира и показва как НЕ работят институциите в България. До кога едни племена ще строят безразборно циганските си гета и махали, а ние, като нормални хора, ще купуваме земя, ще си строим къщи, ще плащаме за планове, архитекти, данъци, такси и т.н., докато ромските тарикати ще строят и ще живеят с години така? До кога?
Не само в квартал „Филиповци“ е така. „Столипиново“ в Пловдив има изключително много незаконни бараки от талашиди и дъски, същото е във „Факултета“, „Ботунец“, „Филиповци“. Май по-добре е да си необразован и нагъл в тази държава. През годините сме виждали много такива неграмотни как нападат журналисти, че снимали, полицай – че си върши работата. Но глас в пустиня, като те са избиратели, а според българските граждани те не трябва да имат право да гласуват. Виждали и чували сме изрази: „Парата дават, фърлям и бягам“ – дори не знае за кой и защо гласува, но гласовете им се отчитат. Те са хора, които са неграмотни, живеят просто защото им е даден живот, плод на първи, втори братовчеди. В най-ранна детска възраст, дванадесет-тринадесет годишни, правят секс, раждат деца. Голям процент от тях остават в една спирала. Европа даваше пари за интеграция, но те са неинтегрими. Най-високият им процент в IQ-то е как да извършат поредното криминално деяние. Няма интерес към интеграция, образование, нормален живот. При тях има един закон и той е беззаконие – правят каквото си искат, а политицизмът в България ги държи като оръжие.
Оръжие, което се използва чрез вота им, който те, като необразовани, не трябва да имат това право. В училищата ги държат до 7-8-10 клас, за да запълват бройка и да събират субсидията от МОН. А българските деца, които се опитват да учат, биват заливани от вълна от агресия и примитивизъм в смесените класове. Учителите са превърнати в социални работници на минимална заплата, принудени да търпят заплахи и саморазправа от родители, които никога не са прекрачвали училищен праг с идеята за знание, а само за социални помощи.
Гетата се разрастват като тумор, защото институциите ги е страх. Страх ги е да влязат, страх ги е да съборят една незаконна барака, защото зад нея стои „човешкият материал“ на всяка политическа партия, готова да купи гласове за килограм захар и една банкнота. Журналистите ги нападат, защото светлината на камерата в техния свят е враг – тя показва мизерията, престъпността и абсолютната безнаказаност. Те не искат интеграция, защото интеграцията означава правила, а те не признават други правила освен своите собствени. Ако белият човек си построи къща без документи, на следващия ден ще дойде багерът. Ако жител на махалата вдигне три етажа върху общинска земя и пусне незаконно ток – идва тишина от страна на контролните органи, нарушавана само от гърмежите на поредната сватба на 13-годишната булка.
Казват ни: „Не обобщавайте, има и добри хора“. Винаги ги е имало, но те самите са заложници на собствената си среда, погълнати от мнозинството, за което трудът е присмех, а измамата – занаят. Докато държавата не спре да храни този модел с наши данъци, докато вотът им струва толкова, колкото и вотът на човек, изградил живота си с труд, докато не се върне страхът от закона – ще продължаваме да сме свидетели как едно общество се разпада отвътре под звуците на чалга и ютии, крадени от мазетата на нормалните хора.
Това не е расизъм – това е въпрос на цивилизационен избор. Ние плащаме данъци, спазваме закони, учим децата си на ред – и сме наричани „балами“. Те не спазват нищо, наричат ни „балами“ – и са господари на положението в цели квартали. Това не е просто беззаконие, това е извратена държавна политика, която превръща жертвите на престъпления в обвиняеми, а извършителите – в свещена крава, защото тя ражда гласове. До кога ще търпим? Докато стигнем точката, от която няма връщане назад. А някои казват, че вече сме я подминали.