Кой обучава психиката на българския полицай, господин Демерджиев?

Когато мотивационното шоу измества професионалната психология, МВР рискува не само авторитета си, но и подготовката на хората, на които поверяваме сигурността си

На 27 септември 1977 г. е открит Първият конгрес на българските психолози – важна дата в историята на професионалната общност у нас. Годишнината е добър повод не само да поздравим българските психолози, но и да поставим няколко неудобни, но наложителни въпроса за отношението на държавата към тази изключително отговорна професия.

Като бивш служител на Министерството на вътрешните работи, експерт по национална сигурност и човек, който познава системата отвътре, отправям тези въпроси към министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев и към новия ректор на Академията на МВР проф. д-р Илин Савов, д.н.

Познавам проф. Савов и неговата професионална работа. През годините съм следила многобройните му публични изяви, интервюта и битките, които водеше, включително чрез медиите. Известно е, че той отдавна заявяваше желанието си да участва активно в управлението и развитието на Академията на МВР.

Днес това желание вече е реалност. Проф. Илин Савов официално е новият ректор на Академията и беше представен в това качество от министър Иван Демерджиев.

Поздравявам го, но заедно с високия пост идва и много по-голяма отговорност. Вече не е достатъчно да се критикува предишният модел. Сега трябва да бъде показан новият – чрез конкретни решения, ясни академични критерии и лична отговорност за качеството на подготовката на бъдещите служители.

Затова питам: кой и по какви критерии получава достъп до курсантите и професионалния състав на МВР? Кой решава кой може да ги обучава, мотивира и формира психологически? Проверяват ли се академичната квалификация, професионалната компетентност и реалният практически опит на гост-лекторите?

Академия или сцена за мотивационно шоу?

Последната широко коментирана публична среща с курсанти събра на една сцена олимпийския медалист Тервел Пулев, журналиста и продуцент Стойчо Керев и представяния като криминален психофизиолог Тодор Тодоров.

Самата Академия на МВР обяви събитието като начало на поредица от мотивационни срещи

Лекцията предизвика бурни реакции и множество въпроси в социалните мрежи. Това не е случайно.

Участието на Тервел Пулев е разбираемо. Той има ясно разпознаваем професионален профил, доказани спортни постижения и личен опит, който може да бъде ценен при разговор за дисциплина, воля, физическа подготовка и преодоляване на трудности.

По какъв точно е професионалният профил на останалите участници и защо именно те са избрани да мотивират бъдещите служители на МВР?

Няма нищо лошо курсантите да се срещат със спортисти, журналисти, продуценти и други публични личности. Проблемът възниква, когато не е ясно къде завършва мотивационната беседа и къде започва претенцията за професионална психологическа, криминалистична или научна експертиза.

МВР не е телевизионно студио. Академията на МВР не е подкаст. Курсантите не са публика в развлекателно предаване.

Те са бъдещи служители, които ще носят оръжие, ще задържат хора и ще работят с жертви на насилие, деца, лица в психична криза и извършители на тежки престъпления. Тяхната психологическа подготовка не може да се превръща в територия за телевизионни образи и публични фигури с неясно определена компетентност.

От уфологията до полицейската психология

Стойчо Керев е разпознаваема медийна фигура, журналист и продуцент на формати, свързани с необясними явления, паранормални теми, загадки, древни цивилизации, уфология и различни алтернативни хипотези.

 

Това безспорно може да привлича широка публика. Популярността обаче не е научна квалификация.

Биографичните и медийните публикации за Стойчо Керев не го представят еднозначно като утвърден изследовател с ясно очертан тесен академичен профил в психологията, криминалистиката, полицейската подготовка или националната сигурност. Той е познат преди всичко като журналист и продуцент, който разглежда широк кръг от теми, част от които са спорни и се намират извън границите на общоприетото научно знание.

Затова възниква напълно основателният въпрос: в какво точно качество Стойчо Керев беше поканен пред курсантите на Академията на МВР?

Като журналист? Като продуцент? Като мотиватор? Като изследовател? Като специалист по човешката психика? Или просто като популярно лице от телевизионния екран?

Каква беше темата на неговата лекция? Какви знания и компетентности трябваше да предаде на бъдещите полицаи? Кой предварително оцени нейната професионална и научна стойност?

Ако утре Академията покани представители на организации, занимаващи се с уфология, паранормални явления или контакти с извънземни цивилизации, това отново ли ще бъде представено като иновативен подход към обучението?

Звучи саркастично, но въпросът е сериозен. Къде минава границата между любопитния публичен разговор и професионалната подготовка в държавно висше училище, което обучава служители с власт, оръжие и огромна обществена отговорност?

Академичната свобода допуска различни идеи. Тя обаче не освобождава Академията на МВР от задължението да разграничава доказаното знание от сензацията, научната експертиза от телевизионната популярност и професионалното обучение от мотивационното шоу.

Кой е психолог, кой е психофизиолог и кой поставя диагнози?

Същият принципен въпрос възниква и при представянето на Тодор Тодоров като „криминален психофизиолог“.

Какво точно означава това определение в рамките на срещата? Какви са неговата професионална квалификация, практически опит и научна подготовка? Каква част от изказването му представляваше мотивационна беседа и каква – специализирано обучение?

Тези въпроси не са лична атака. Те са задължителни, когато говорим за държавна академия.

Същото се отнася и до медийното представяне на Росен Йорданов. В какво качество той коментира конкретни психични състояния, личностови характеристики и клинични хипотези? Притежава ли необходимата специализация за всяка област, в която е представян като експерт? На какво основание в публичното пространство му се приписва компетентност, която достига до полето на клиничната психология?

Думите „психолог“, „криминален психолог“, „съдебен психолог“, „психофизиолог“ и „клиничен психолог“ не са взаимозаменяеми рекламни етикети. Зад тях стоят различна подготовка, професионални стандарти, методи и отговорности.

Когато медии или институции смесват тези понятия, те подвеждат обществото. Когато това се случва в системата на МВР, последиците могат да бъдат много по-сериозни.

Колегите психолози неведнъж са предупреждавали за хора, които публично се представят като специалисти без достатъчно ясно заявена и проверима квалификация. Подобни практики нанасят удар не само върху авторитета на професията, но могат да навредят и на хората, потърсили помощ или доверили се на произнесена през телевизионния екран диагноза.

Какво се случва с Института по психология на МВР?

Още по-тревожен е въпросът за бъдещето на Института по психология на МВР, който официално продължава да фигурира сред основните структури на министерството. Специализираната психологическа подготовка на всички категории служители на МВР се осъществява именно от този институт.

Вярно ли е, че се обсъжда разпокъсване на неговите функции? Предвижда ли се аутсорсване на ключови психологически дейности към външни изпълнители или бивши служители?

Ако да – кои дейности ще бъдат изнесени, при какви критерии, с какъв бюджет и под какъв професионален контрол?

Ще бъдат ли възлагани извън системата психологическият подбор, оценяването на служители, кризисната интервенция, работата при критични инциденти или психологическата подкрепа?

Кой ще носи отговорност, ако чувствителна информация за психичното състояние на служителите попадне извън институционалната система? Как ще бъдат гарантирани конфиденциалността, независимостта и защитата на личните данни?

Има ли намерение определени услуги да бъдат насочени към предварително избрани бивши кадри? Съществуват ли частни интереси зад евентуалното отслабване на вътрешния капацитет на Института?

Тези въпроси изискват официални и документално подкрепени отговори.

Психолог ли е директорът на Института по психология?

Според официалната страница на МВР директор на Института по психология е старши комисар Бисерка Тарева.

На същата страница обаче не е публикувана професионална биография. Не са посочени висшето ѝ образование, придобитата специалност, професионалната квалификация или специализираната ѝ подготовка.

Това поражда един изключително важен въпрос, на който министър Иван Демерджиев дължи ясен и документално подкрепен отговор:

Вярно ли е, че директорът на Института по психология на МВР старши комисар Бисерка Тарева не е психолог по образование?

Ако информацията е вярна, какви образование, професионална квалификация и специализирана подготовка притежава човекът, който ръководи структурата, носеща отговорност за психологическия подбор, оценяването и подкрепата на служителите в една от най-важните системи за националната сигурност?

По каква процедура е назначен директорът? Какви са били изискванията за заемане на длъжността? Изисквало ли се е завършено висше образование по психология и ако не – защо? Колко кандидати са участвали и какви критерии са използвани при избора й.

Кой носи професионалната отговорност за решенията на Института, ако неговият директор действително няма базово образование по психология? Какъв знак се изпраща към квалифицираните психолози в системата, когато управлението на тяхната специализирана структура може да бъде поверено на човек извън професионалната общност?

Разбира се, ръководителят не е длъжен лично да извършва всяко психологическо изследване. Но когато управлява специализиран институт, трябва да разбира научните методи, професионалните стандарти, етичните ограничения и рисковете, свързани с психологическата оценка. Затова въпросът за образованието му не е формалност, а въпрос на професионална легитимност и институционална сигурност.

Ако твърдението не е вярно, МВР може лесно да го опровергае, като публикува официална информация за образованието, специалността, квалификациите и процедурата по назначаване на старши комисар Бисерка Тарева.

Ако обаче е вярно, министърът трябва да обясни защо специализираната психологическа структура на ведомството се ръководи от човек без образование по психология.

Обещанията и отговорността

Господин Демерджиев, спазвате ли обещанията, които поемате?

Проф. Савов, днес Вие вече сте ректорът, от когото зависи подготовката на курсантите и до голяма степен развитието на Академията. Преди години заявявахте, че министърът на вътрешните работи и ректорът на Академията носят вина за лошата подготовка на служителите. Днес тази отговорност вече е и Ваша.

Ще бъдат ли оповестени квалификациите, основанията за покана и конкретните теми на външните лектори? Ще бъде ли обяснено каква професионална полза е донесла срещата със Стойчо Керев, Тодор Тодоров и Тервел Пулев? Ще бъде ли направена оценка на бурните обществени реакции?

Или всяка критика отново ще бъде посрещана като лична атака?

В публични формати са разказвани истории как по време на кариерата си в МВР отделни служители са продавали плодове и зеленчуци на пазара „Красно село“ и са използвали лично оръжие, за да се пазят от конкуренцията.

Ако подобни разкази трябва да бъдат превърнати в житейски уроци за курсантите, обществото има право да попита: това ли е нравственият и професионалният модел, който Академията иска да възпроизвежда?

Преди такъв публичен разказ да бъде възприет като доказан факт или конкретно обвинение, той трябва да бъде проверен. Но когато неговият автор получава институционална трибуна, МВР е длъжно да обясни какъв точно пример представя пред бъдещите полицаи.

Въпросите, които очакват отговор

1. Кой е предложил и одобрил участието на Стойчо Керев, Тодор Тодоров и Тервел Пулев?

2. Какви са били темите и конкретните цели на проведената среща?

3. В какво професионално качество са представени отделните участници?

4. Проверени ли са предварително тяхното образование, квалификация, специализации и практически опит?

5. Каква е връзката между обсъжданите теми и професионалната подготовка на полицейските служители?

6. Защо за мотивационните срещи не се използва приоритетно капацитетът на преподавателите и психолозите от самата система на МВР?

7. Каква е ролята на катедра „Психология и управление на полицията“ при подбора на външни лектори?

8. Допускат ли се хора без съответната квалификация да бъдат представяни като клинични, криминални или съдебни психолози?

9. Подготвя ли се преструктуриране или фактическо разпокъсване на Института по психология на МВР?

10. Планира ли се възлагане на негови дейности на външни лица, организации или бивши служители?

11. Вярно ли е, че директорът на Института по психология старши комисар Бисерка Тарева не е психолог по образование?

12. Какво образование, професионална квалификация и специализирана подготовка притежава тя?

13. Изисква ли длъжностната характеристика за директор на Института висше образование по психология и ако не – на какво основание подобно изискване липсва?

14. По каква процедура е назначена старши комисар Тарева и кои лица са оценили нейната професионална пригодност?

15. Ще публикува ли МВР длъжностната характеристика, изискванията за поста и документите, удостоверяващи квалификацията на настоящия директор?

16. Това ли е обещаната реформа – институционалната експертиза да отстъпва място на медийната популярност и на неясно представени компетентности?

МВР има нужда от модернизация. Има нужда от нови подходи, от подготвени психолози и от преподаватели, способни да обучат служителите за реалните рискове на професията.

Но модернизация не означава подмяна на науката със спектакъл.

Авторитетът на Академията на МВР няма да бъде възстановен с подкаст естетика, силни думи и снимки за социалните мрежи. Той се изгражда с проверима компетентност, научни стандарти, професионална етика и отговорност към всеки курсант и служител.

Накъде върви МВР, господин Демерджиев?

Как да вярваме, че министерството защитава професионалните стандарти в психологията, ако дори не публикува образованието и квалификацията на директора на собствения си Институт по психология?

И какъв модел ще наложите в Академията, проф. Савов – модел на науката и професионализма или модел на медийната сензация?

„Трагичната смърт на полицейския служител Петко Атанасчиков, станал обществено разпознаваем покрай протестите през декември 2025 г., поставя още един болезнен въпрос пред ръководството на МВР и Института по психология. Как е извършен първоначалният психологически подбор и как впоследствие е проследявано състоянието на служител, натоварен с охраната на масови мероприятия, работата в конфликтна среда и носенето на служебно оръжие?

Според публичната информация Атанасчиков е работил в „Охранителна полиция“ към СДВР и непосредствено преди смъртта си е участвал в охраната на футболен мач. Самоубийството само по себе си не доказва пропуск при назначаването и не позволява да се поставят посмъртни диагнози. Но то задължава МВР да отговори дали психологическата грижа приключва с входния тест, или служителите периодично се оценяват и получават реална, навременна и поверителна подкрепа.

Имало ли е сигнали за професионално прегаряне, тежък стрес или необходимост от помощ? Кой е трябвало да ги разпознае и какво е предприел?

Това не е повод за сензация или обвинение към починалия млад човек. Това е повод за институционална равносметка. Защото зад униформата стои човек, а когато системата му поверява оръжие, власт и отговорност за сигурността на хиляди граждани, тя е длъжна да се грижи не само за неговата физическа подготовка, но и за психичното му здраве през цялата служба.

Ако МВР не може да гарантира тази грижа, тогава въпросът вече не е само как подбираме полицаите, а кой пази самите пазители.“

Д-р Драга Попова

Бивш служител на Министерството на вътрешните работи, експерт по национална сигурност, доктор от Академията на МВР и преминала редица специализирани професионални курсове