Доживотен затвор за Дуейн „Кийф Ди“ Дейвис за убийството на Тупак

Според прокуратурата Дейвис е бил лидерът на бандата „Саут Сайд Комптън Крипс“ и е организирал нападението като отмъщение

Дуейн „Кийф Ди“ Дейвис беше осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на рап легендата Тупак Шакур. Присъдата идва близо 30 години след смъртта на изпълнителя през 1996 г. и слага край на едно от най-дълго разследваните престъпления в музикалната история.

Решението беше взето от съдебни заседатели в Лас Вегас след триседмичен процес и по-малко от два часа обсъждане. 61-годишният Дейвис, който беше последният жив заподозрян по случая, беше арестуван през септември миналата година, след като в продължение на години публично говореше за ролята си в събитията.

Тупак Шакур беше прострелян на 7 септември 1996 г., докато се возеше в автомобил в Лас Вегас, и почина в болница няколко дни по-късно на 25-годишна възраст. Убийството му остана неразкрито в продължение на десетилетия, подхранвайки множество теории и спекулации.

Според прокуратурата Дейвис е бил лидерът на бандата „Саут Сайд Комптън Крипс“ и е организирал нападението като отмъщение. Часове преди стрелбата племенникът му, Орландо Андерсън, е бил нападнат в казино от Шакур и неговия антураж. Прокурорите определиха Дейвис като „ръководителя на операцията“, който е взел решението да се отмъсти.

Самият Дейвис никога не е отричал присъствието си на мястото на престъплението. В свои интервюта и в мемоарната си книга от 2019 г. той призна, че е бил в „Кадилак“-а, от който са произведени изстрелите, и че е подал пистолета на стрелеца на задната седалка. Той обаче твърдеше, че не е дръпнал спусъка.

През годините Дейвис последователно е посочвал като физически извършител покойния си племенник Орландо Андерсън, който почина през 1998 г. По време на съдебния процес стана ясно, че той е направил подобни твърдения пред детективи още през 2008 г., но тогава е получил имунитет срещу наказателно преследване за показанията си.

Защитата на Дейвис се опита да омаловажи тези признания, като заяви, че той ги е правил с цел финансова изгода и привличане на медийно внимание. Адвокатите му твърдяха, че липсват конкретни доказателства като ДНК или свидетели, които да го свържат директно с убийството.

Въпреки това съдебните заседатели приеха тезата на обвинението, че ролята му на организатор и подбудител е достатъчна, за да бъде осъден за убийство. С тази присъда се затваря една от най-мрачните страници в историята на хип-хопа, белязана от враждата между сцените на Източния и Западния бряг на САЩ.