Докато г-н Радев Говори за хранителен суверенитет не е проверил случаят с бай РИБАН !
Георги Илиев, известен на цяла България като бай Рибан, остава хоспитализиран, а състоянието му продължава да буди тревога сред близките му. Докато екс – президентът и настоящ премиер Румен Радев изнася слово за хранителен суверенитет, велинградският стопанин дава здравето си в името на едно – да запази стадото си.
Близки до семейството съобщават, че тежкият стрес, на който бай Рибан е бил подложен в продължение на почти две години, както и безпощадният натиск от страна на държавните институции, са довели до рязко влошаване на здравословното му състояние. Семейството, описано от познати като данъкоплатци и трудолюбиви хора, е изправено пред най-тежкото си изпитание, докато държавната машина продължава да действа безкомпромисно, припомняйки методите от комунистическите трудови лагери.
Казусът с бай Рибан започва през 2024 г., когато Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обявява огнище на чума в стадото му и издава заповед за евтаназия на всички животни. Стопаните категорично оспорват резултатите, твърдейки, че пробите са взети от неакредитирана лаборатория и от нелицензирани лица. Въпреки че оттогава стадото е здраво, ражда агнета и няма смъртност, държавните институции отказват да преразгледат решението си.
Стотици хиляди левове са загубени. Семейството не може да продава нито животни, нито млечни продукти, тъй като стопанството остава под карантина. Държавата не оказва реална подкрепа, а единствените подадени ръце идват от симпатизанти, а политици с тежки обещания като г-н Христанов се яви докато имаше много хора да обещае празни обещания да му по пляскат с ръце да си направи ПР- на кухите и празни обещания..
Бай Рибан даде здравето си, за да запази стадото, което гради с години. Две години непрестанна борба с административния произвол, безсънни нощи и ежедневно напрежение се отразиха тежко на организма му. Близките му разказват за човек, който до последно не се предаваше, но тежестта на държавния рекет се оказва по силна.
Докато екс президента и настоящ премиер говори за национални приоритети и суверенитет в сектора, в малкото стопанство във Велинград се разиграва човешка драма. Името на бай Рибан се превърна в символ на безпомощността на честния производител пред бездушието на институциите – система, която на хартия защитава българския фермер, а на практика го довежда до ръба на физическото и психическото изтощение.
Времето тече. Животните продължават да гладуват. А бай Рибан остава на болнично легло, докато България слуша слова за суверенитет, произнесени от хора, които никога не са плащали цената на този суверенитет с здравето си !
