Чепинското клане едно шосе и Сатира на Българското правосъдие !

Пътното клане по Българските пътища официално започна да мирише на класически български перилен препарат. Само за 48 часа след поредната трагедия на пътя, родните институции претърпяха пълно катарзисно просветление. Машината за оневиняване заработи на пълни обороти, а официалните версии започнаха да звучат като сценарий за абсурдна черна комедия.

Ако в първите часове обществото беше шокирано от наглостта и бруталността на пътя, днес картинката се пренарисува с размах. Изведнъж се оказа, че никаква гонка не е имало. Горките момчета просто съвсем случайно са карали едно до друго – вероятно през отворените прозорци са си говорили за висша математика или са обсъждали екзистенциална философия. Успоредно с това, скоростта от 160 км/ч магически спадна на съвсем „разумните“ 140 км/ч. Нека бъдем честни – в български градски условия това си е направо кротко, неделно семейно придвижване, нали?

Но върховният цинизъм в цялата тази история – или най-големият диария, както съвсем основателно би се изразил всеки нормален гражданин – е новата, излъскана версия на защитата. Оказва се, че озверялото камикадзе в случая не са пилотите-любители, а… шофьорът на градския автобус. Човекът, който просто си върши работата, коварно и безцеремонно им засякъл пътя, разрушавайки крехката им автомобилна идилия.

Не бива да забравяме и паплачта, която налиташе на бой на мястото на катастрофата. Защо бързаме да ги съдим? Хората вероятно просто са искали да прегърнат пожарникарите и полицаите от вълнение! Чиста проба гражданска признателност, изразена малко по-буйно. Явно в съдебните протоколи този изблик на любов е тактично пропуснат, за да не стане твърде емоционално заседанието.

Сценарият оттук нататък е болезнено познат. Сега остава прокуратурата тихомълком да свали обвинението от „умишлено убийство“ на такова по „непредпазливост“. А момчетата? Те съвсем скоро ще се върнат на пътя, за да си карат спокойно луксозните коли, безсрамно регистрирани на ТЕЛК. Все пак стресът от това да си жертва на лошия градски транспорт не е малък.

Да живее българското правосъдие – най-бързата, мощна и безкомпромисна пералня за убийци на пътя. Петната от кръв се чистят, съвестта става снежнобяла, а ние просто оставаме да чакаме следващата „случайна“ среща на 140 км/ч.