ЦЕНАТА НА КОМПРОМИСА: Какво се крие зад инцидентите при въжения достъп?

Трагичният инцидент на бул. „Цар Симеон“ 11 в Сливен, при който строителен работник падна от височина
по време на саниране на жилищен блок, отново повдигна една болезнена, но пренебрегвана тема в

българското строителство: цената на човешкия живот и компромисите, които се правят в името на по-
ниските оферти. Докато пострадалият колега се намира в реанимация с множество травми, а разследващите

органи изясняват юридическите причини за случилото се, професионалната общност е длъжна да направи
своя суров и обективен анализ.
Този инцидент не е просто лош късмет. Той е поредното доказателство, че в сектора на алпинистките
услуги и въжения достъп правилата не са излишна бюрокрация или прищявка. Те са написани с кръв.
Когато пазарът избира най-ниската цена, той често не купува същата услуга с по-малка печалба за
изпълнителя – той купува по-малък брой хора на обекта, занижен контрол, компромисно оборудване и в
крайна сметка – огромен риск.

Спецификата на конкретния обект в Сливен е била ясна още през зимните месеци, когато
професионални екипи за въжен достъп са потърсени за изготвяне на ценови предложения. Реалистичната
експертна оценка за качествено и най-вече безопасно изпълнение на фасадата изисква ясна структура:
минимум петима квалифицирани въжени техници и двама общи работници, които да осигуряват
логистиката на терен и сигурността на периметъра под обекта.
Реакцията на инвеститорите и главните изпълнители обаче остава стандартна за пазара – цената е
определена като „твърде висока“ и разговорите приключват. Този момент е ключов за разбирането на
системния проблем. Когато професионалистът калкулира сигурността, той включва време за подготовка,
дублирани осигурителни системи и адекватен брой хора, способни да реагират при спасителна акция.
Когато тази цена бъде отхвърлена, обектът бива предаден на тези, които са готови да направят компромис.

Споделя пред медията ни Алпинист с двадесет и пет години стаж.

„Въженият достъп не е работа, която се учи в движение. Компромисите с квалификацията и
оборудването рано или късно се плащат скъпо. Гравитацията няма бюджет и не прави компромиси
със сроковете на инвеститора.“

Един от най-тревожните сигнали в бранша е драстичната липса на базово техническо разбиране от
страна на лицата, които управляват строителните процеси. Не са редки случаите, в които представители на
фирми изпълнители търсят съвети за закупуване на техника, назовавайки професионалните самохвати с
терминологичното понятие „тресчотка“. Това не е повод за подигравка, а повод за сериозна тревога. Ако
хората, които организират работата, не познават оборудването и неговото предназначение, как биха могли
да оценят рисковете за живота на работниците?
Последствията от подобна импровизация се виждат на терен седмици по-късно. Вместо организиран
екип, на обектите често се появява по един самотен работник, принуден да извършва високорискови
дейности в извънработно време, понякога на тъмно, разчитайки единствено на челник. Работата в солово
изпълнение е абсолютно нарушение на международните и националните стандарти за въжен достъп, тъй
като при евентуален инцидент или медицински проблем няма кой да подаде сигнал или да извърши
незабавна евакуация от въжето.

Наблюденията по фасадите на недокументираните обекти често разкриват нарушения, които за
професионалния техник са меко казано стряскащи

Работа на едно-единствено въже: Абсолютно табу в индустрията. Всеки алпинист трябва да бъде
осигурен на две независими линии – работно и осигурително въже.
Липса на лични предпазни средства (ЛПС): Изпълнение на задачи без каска и използване на
сбруи, които не са предназначени за въжен достъп (например позициониращи колани или леки
строителни колани вместо сертифицирани сбруи за седене и за улавяне на падане).
Къси въжета: Наличие на въжета, които не достигат до земята с метри. Ако липсва задължителният
краен възел, това е директна предпоставка за фатално изпускане на въжето при спускане.

След инциденти като този в Сливен, инвеститорите често трескаво търсят нови изпълнители, които да
довършат изоставената или компрометирана работа. Информацията, че вече се търсят варианти за
довършване на същия този обект чрез контакти с други колеги, трябва да бъде ясен сигнал за повишено
внимание.
Апелът към всички професионалисти в бранша е категоричен: ако бъдете потърсени за този или подобен
обект, направете изключително строга и независима преценка на условията, сроковете, заварената
организация и рисковете. Не влизайте в капана на „спешната работа“ и репликите от сорта на „то е само за
малко“ или „няма нужда от толкова хора“.
Гравитацията не се интересува от крайните срокове на инвеститора, нито от закъсненията по програмите
за саниране. Тя действа безотказно и моментално. Нито един договор, нито една оферта и нито един
завършен обект на този свят не струват колкото живота и здравето на един човек. Нека този случай бъде
последното тежко напомняне, че компромисът с безопасността винаги се плаща с най-високата възможна
цена.