Ахил срещу МВР: ахилесовата пета на системата за сигурност

Колажът е генериран с ИИ инструменту по задание на автора

*Уточнение: Този текст е написан преди скандалния случай в Струмяни,
довел до смяната на директора на Областната дирекция на МВР в
Благоевград. Последвалото развитие не променя основната теза на
анализа – напротив, прави я още по-актуална. Случаят в Струмяни е само
върхът на айсберга. Настоящият текст разглежда по-широкия системен
проблем: начина, по който МВР общува с медиите и обществото, реагира
на социалните мрежи като обществен феномен и все по-често допуска
дигиталният шум да изпреварва институционалното действие.*

Има нещо дълбоко сбъркано, когато една система започне да изглежда
по-добре в социалните мрежи и медиите, отколкото на улицата.

МВР от години ни показва срещи, конференции, обучения, кампании,
подписани споразумения и институционални инициативи. Академията на МВР
демонстрира научна и експертна активност. Ръководители и преподаватели
участват в интервюта и публични дискусии. Проф. д.н. Илин Савов е сред
разпознаваемите публични лица, които говорят по проблемите на
сигурността и противодействието на киберпрестъпността.

Всичко това само по себе си е полезно.

Проблемът идва, когато зад витрината гражданите започнат да виждат
друга държава – държава, която изглежда силна в прессъобщенията, но
уязвима пред камерата на един телефон.

Пиар по време на дигитална чума

МВР все по-често изглежда като институция, която реагира на социалните
мрежи, вместо да изпреварва процесите в тях.

Появява се поредният герой на TikTok или Facebook. Следват клипове,
излъчвания на живо, демонстративно поведение, обществено възмущение и
телевизионни репортажи. Едва тогава институционалната машина започва
шумно да се движи.

Така беше с Емили Тротинетката, която демонстративно нарушаваше
правилата за движение, докато МВР упорито я издирваше. После дойдоха
Чеченеца и Тошо Куката, които чрез натрупаната си онлайн популярност
всекидневно показваха колко уязвима може да бъде системата.
Институциите ги задържаха едва след скандалния случай с момче със
специални образователни потребности, което беше принудено да участва в
унизително видео.

Сега стигаме до Ахил – Стоян Колев.

Имената и костюмите се сменят, но институционалният сюжет остава същият.

Ако издирван човек действително успява да комуникира публично през
социалните мрежи, докато полицията го търси, въпросът вече не е само:
„Къде е той?“.

Въпросът е много по-неприятен:

Къде е държавата?

Не е достатъчно обществото да слуша с какви сериозни възможности
разполага МВР за противодействие на киберпрестъпността, дигитално
разследване и проследяване на електронни следи. Не е достатъчно да се
провеждат конференции за изкуствения интелект, киберсигурността и
новите заплахи.

Гражданинът съвсем логично пита: ако човек, когото държавата издирва,
прави лайв след лайв, защо институциите изглеждат една крачка след
него?

Разбира се, установяването на местоположение през интернет не се
свежда до магическото „вижте му IP адреса“. Съществуват VPN услуги,
чуждестранни платформи, динамични адреси, процедури за получаване на
данни и механизми за международно правно сътрудничество. Именно затова
обаче държавата поддържа специализирани структури, експертиза и
Академия на МВР.

От нея се очаква повече от обяснение защо нещо е трудно.

Очаква се резултат.

Комуникацията не е пост във Facebook

Тук стигаме до другия голям проблем – комуникацията на МВР и начинът,
по който ведомството общува с медиите и журналистите.

Привилегирован достъп до ръководството и информацията често получават
само няколко национални телевизии – обществената и двете големи частни
медии, както и Българското национално радио. Останалите журналисти
нерядко са оставени да чакат официалните съобщения или да препредават
вече казаното пред ограничен кръг медии.

Това не е равнопоставена комуникация. Още по-малко е стратегическа комуникация.

Стратегическата комуникация не означава всяка структура да публикува
снимка от поредната среща.

Не означава всеки ден да четем за „ползотворни дискусии“, „обмен на
добри практики“, „задълбочаване на сътрудничеството“ и „важни стъпки
към повишаване на сигурността“.

Това е институционален протокол.

Комуникацията в сферата на националната сигурност е способността на
държавата да обясни какво се случва, какво прави, какви резултати
постига и защо гражданите могат да ѝ имат доверие.

А доверието не се изгражда с броя на публикациите.

То се изгражда с резултати.

Един министър, една система, едни и същи симптоми

Няма съществено значение дали министърът се казва Иван Демерджиев, или
носи друго име. Особено тревожно е, когато едни и същи сюжети се
повтарят при различни политически конфигурации, но в рамките на една и
съща институционална система и сходен професионален модел на
управление.

Независимо дали говорим за период на служебен кабинет, назначен от
президента Румен Радев, или за последващо правителство, обществото има
право да пита защо едни и същи слабости на МВР продължават да се
възпроизвеждат.

Това не означава, че преди МВР е било безупречно. Но поне имаше
стремеж ведомството да разговаря с повече медии и да обяснява
решенията си. Днес можем да видим по пет брифинга дневно – за младеж,
заловен с марихуана в парка, или за неправилно паркирал гост на
столицата – но да не получим навременни и убедителни отговори по
въпросите, които действително разклащат общественото доверие.

Защото министрите могат да сменят начина си на говорене.

Пресцентровете могат да сменят дизайна.

Facebook страниците могат да станат още по-активни.

Но ако оперативният резултат остава същият, промяната е само комуникационна.

И дори тя не е особено успешна.

Ахилесовата пета на системата

Ахил – Стоян Колев – може да изглежда като поредния интернет персонаж,
създаден от логиката на социалните мрежи. Но зад шлема и театралното
поведение се вижда нещо много по-сериозно – уязвимостта на една
система, която позволява на провокацията да задава дневния ѝ ред.

Истинската ахилесова пета на МВР не е конкретният човек.

Тя е реактивността.

Тя е липсата на превенция, изоставането в дигиталната среда и
неспособността институционалната комуникация да върви успоредно с
оперативната работа. Държавата чака клипът да стане вирусен,
обществото да се възмути и медиите да зададат въпросите, преди да
покаже, че действа.

В същото време министърът, неговите заместници и главният секретар все
по-често са пазени от неудобните журналистически въпроси от медийни
съветници по-ревностно, отколкото би ги охранявала НСО. Достъпът е
ограничен, отговорите на медийни запитвания се бавят или изобщо не
идват, а публичната отчетност се свежда до внимателно подбрани участия
и контролирани послания.

Така Ахил се изправя срещу МВР не защото е по-силен от системата, а
защото системата сама е разкрила най-уязвимото си място.

МВР губи мача още преди последния съдийски сигнал

След последните футболни вечери сравнението е болезнено подходящо.

Българските отбори могат да загубят тежко от гръцки съперници. Но още
по-тежко е, когато българската държава губи информационния двубой
срещу хора, въоръжени единствено с телефон, профил в социална мрежа и
публика, която ги следва.

Тук резултатът понякога изглежда по-разгромен и от този на футболния терен.

Защото едно излъчване на живо може да събере десетки хиляди гледания,
докато институцията публикува поредното съобщение, написано на език,
който никой извън самата администрация не използва.

Социалните мрежи вече не са придатък към реалността.

Те са част от оперативната среда на сигурността.

В тях се извършват измами. Там се отправят заплахи. Там се организират
групи. Там протичат процеси на радикализация. Там се продават
забранени стоки и услуги. Там се манипулира. Там се демонстрира
безнаказаност.

И точно затова полицията на XXI век трябва да бъде поне толкова бърза
дигитално, колкото е на улицата.

Академията трябва да обучава за утрешния ден

Тук идва отговорността на Академията на МВР, на нейния ректор, на
ръководството и деканите на факултет „Полиция“. Те отговарят не само
за подготовката на курсантите, а и за продължаващото обучение на
униформените и останалите служители на МВР – включително за уменията
им да общуват професионално с журналисти, граждани и популярни в
социалните мрежи личности с хиляди последователи.

И тук възниква един въпрос към всички, които толкова дълго обясняваха
колко важно е специалисти по комуникации да обучават служителите – от
редовия полицай до най-високото професионално и политическо
ръководство:

Къде са резултатите от тази подготовка?

Задачата на Академията не е да бъде най-красиво изглеждащата структура
на ведомството във Facebook.

Тя трябва да произвежда знания, методики и най-вече кадри, способни да
работят в среда, в която нарушителят може да бъде едновременно
физически на едно място, виртуално на друго и комуникационно пред
аудитория от десетки хиляди души.

Публичните изяви на ръководството и експертите имат смисъл само когато
зад тях стои система, способна да превърне научното знание в
оперативен капацитет.

Същият въпрос трябва да бъде отправен към всички катедри, факултети и
академични звена, в които се изучава национална сигурност. Не е
достатъчно стратегическата комуникация, кризисният мениджмънт и
противодействието на хибридни заплахи да присъстват само като
дисциплини в учебните планове. Необходими са специалисти, способни да
прилагат наученото в реална среда – навременно, професионално и
убедително.

Иначе рискуваме да се превърнем в държава с великолепни конференции за
киберсигурност и все по-нагли герои в TikTok.

## Не ни трябва още един пост. Трябват ни МВР, което води, и Академия,
която служи за пример

Проблемът не е, че МВР комуникира.

Напротив – ведомството трябва да комуникира много повече.

Но професионално, навременно, координирано и честно.

Не са необходими приказни истории за институционални успехи, когато
обществото вижда проблемите с очите си.

Необходима е полиция, която не чака Facebook да ѝ покаже какво се случва.

Необходима е Академия, която не само говори за дигиталната
трансформация, а подготвя хората, които ще я осъществят. Академия,
която да бъде пример за професионализъм, а не да попада в негативните
хроники.

Необходим е министър, който не управлява дневния ред след поредния
скандал, а изгражда система, способна да го предотврати.

Защото сигурността не е пиар.

Тя е способността на държавата да бъде една крачка пред нарушителя.

А когато Ахил прави лайв, гражданите го гледат, медиите го цитират, а
институциите тепърва го търсят, вече не говорим само за комуникационен
проблем.

Говорим за авторитета на държавата.

И този мач МВР няма право да губи – нито с 0:2, нито с 0:4, нито с
разгромен резултат.

Защото, ако един човек с шлем и телефон може да постави цяла
институция в отбранителна позиция, проблемът не е в силата на Ахил.

Проблемът е в ахилесовата пета на системата за сигурност.

*Д-р Андрей Велчев* е собственик и главен редактор на медията luboslovie.bg, журналист, преподавател, доктор по политология и.доктор по национална сигурност. Член е на Комисията по журналистическа етика към Съюза на българските журналисти (СБЖ). Професионалните му
интереси са в областта на журналистиката, политическото лидерство, стратегическата комуникация, медиите и националната сигурност. Автор е.на научни публикации, монографии и публицистични анализи по актуални.обществени и политически въпроси.