189 години от рождението на Васил Левски

Историята помни владетели, пълководци и победители. Но само малцина остават по-големи от времето си.

Те не покоряват земи, а човешката съвест. Левски не изгради дворец, не остави богатство, не поиска власт. Той избра най-трудния път – да повярва, че един народ може да бъде по-силен от страха си.  А свободата започва много преди да бъде извоювана – в сърцето на човека.

И може би точно затова Апостолът никога не остава в миналото. Той се връща всеки път, когато трябва да направим избор между лесното и честното. Между личната изгода и общото благо, мълчанието и истината.

Апостолът не ни завеща готова България, а мечта. Той ни повери отговорността всеки ден да се приближаваме още малко към нея.

Може би затова неговият образ не остарява. Истинските личности не живеят в миналото. А във въпросите, които никога не спират да звучат.

Когато се вгледаме в портрета на Левски, сякаш той не гледа към нас. Той съзерцава отвъд нас – към България, която още очаква да бъде изградена.

Днес се навършват 189 години от рождението на Васил Левски. И може би най-голямото уважение към Апостола не са цветята пред паметника. А усилието всеки ден да бъдем малко по-честни, по-смели и по-достойни. Защото народът не е това, което помни. А това, което избира да бъде.

Поклон пред Васил Левски – човекът, който превърна свободата не просто в цел, а в нравствен закон.

 

снимка: БНР