Тръмп загуби своята Тулси, а ние си имаме нашите – Българските служби и политиците – един безкраен сериал

Е, да ви кажа честно, американците пак ни изпревариха. Докато ние си редим нашенските скандали със службите – кой кого вербува, кой на кого е „политическа бухалка“, кой отказал да назначи кого – там, в Пенсилвания авеню 1600, се разиграва драма, за която сценаристите от „Къщата от карти“ биха дали милион.

Тулси Габад си тръгва. Официално – заради болен съпруг. Трогващо, нали? Даже кърпичка да извадим… Ама само дето от Белия дом изтича друга версия – че тя не си тръгва, а я избутват. Понеже смелият разузнавач №1 на Америка си позволи да каже една малка, мъничка истина: че Иран „няма“ ядрена бомба на масата.

И това – внимание – противоречи на политическата линия. Аре де, колеги, не може шефът на разузнаването да разваля магията. Там си има хора, които да вярват, че иранците всеки момент ще ни гръмнат, трябва ни война, трябва ни още оръжия, трябва ни… ами просто трябва.

И Габад – толкова ѝ трябваше. Стана неудобна. И – довиждане.

 Спираме ли до тук? Ами не!

Защото ние тук, в България, имаме свой национален сериал на тема „Началник на служба напуска (не)доброволно“. Даже може да се състезаваме с американците по брой епизоди, напрежение и неочаквани обрати.

Епизод 1 – Атанас Атанасов и „непълната информация“**

Спомняте ли си 2021-ва? Атанас Атанасов е шеф на ДАР – агенция „Разузнаване“. И изведнъж – хоп! – освободен. Мотивът? Не предоставял на президента Радев „същата информация“ като на премиера и парламента. Това в превод значи: „Господин Атанасов, защо на мене, държавния глава, казвате едно, а на тях – друго?“

Атанасов обаче не е от притеснителните. Той направо изстреля контраторпедо – че уволнението е „под руски натиск“. Думите му бяха: „Добре дошли в Римската империя, императора го знаем“. Ей така, с лека ръка, сравни президента с римски император. След което си тръгна, но не като Габад – тихо и със сълзи, а с гръм и трясък.

Епизод 2 – Венелин Венев срещу Атанасов – битката на „вербовчиците“

2023-та. Шефът на Военното разузнаване ген. Венелин Венев излиза и казва: „Атанасов се опитвал да ми вербува офицерите!“ Обещавал им кариера, повишения, луни и звезди.

Атанасов отвръща: „Лъжа!“ Отвръща и премиерът Денков: „Политическа поръчка срещу опозицията.“

Атанасов пак не млъква – добавя и една запазена марка: *“ДАНС се е превърнала в политическа бухалка на ГЕРБ и ДПС!“*.

Представяте ли си някой български политик да каже подобно нещо за американските служби? Е, Тулси Габад не го каза. Защото там не се плашат от оставки, а от това, че някой ще каже истината.

Епизод 3 – Президентът, Деньо Денев и изчезналият шеф на ДАНС

Тук вече става наистина смешно. 2025 година. Президентът Румен Радев отказва да назначи Деньо Денев за шеф на ДАНС. И какво правят управляващите? „Сменят закона“ – отнемат правото на президента да назначава шефовете на службите и го дават на парламента.

Чували ли сте някога някой да сменя правилата в средата на играта, защото не му излиза картата? Ние сме чували – тук, по нашите ширини. И го наричаме „парламентарна реформа“.

Но докато те се реформират, ДАНС остава без титуляр. Бившият директор на НСБОП ген. Кирил Радев предупреждава: „Това е срив в националната сигурност!“

И нали не му обърнахме внимание. Защото ние, българите, обичаме да се будим малко след като нещо избухне, а не преди това.

Епизод 4 – Параграф 12 – опитът да се скрият досиетата

Това е истинската класика. 2013 година. Депутати от БСП и „Атака“ внасят предложение да се върне параграф 12 – текст, който забраняваше на Комисията по досиетата да обявява имената на висшите служители на комунистическите служби, които са останали на високи позиции и след 1991 г.

Евродепутатът Андрей Ковачев тогава директно каза: „Това е опит да бъдат скрити имената на публични фигури, които в годините на прехода са заемали ярки обществени позиции“.

Защо го казвам? Защото в Америка Габад беше обвинена, че не е достатъчно лоялна. А у нас параграф 12 искаше да направи така, че изобщо да не разбереш кой срещу кого е лоялен.

 Моралът от историята?

Тулси Габад си тръгва, понеже каза истина за Иран. А у нас шефове на служби си тръгват, защото не са дали „еднаква информация“ на двама различни шефове. Или защото някой се е опитал да вербува чужди офицери. Или защото президентът и парламентът не могат да си поделят играчките.

Накрая остава един прост въпрос – както са го казали големите анализатори, а сега ви го казваме и ние, по нашия, български:

Може ли една държава да има сигурност, когато хората, които трябва да я пазят, се сменят като чорапи след всеки нов политически вятър?nМоже ли разузнавач да ти каже истината, ако знае, че утре ще остане без работа? И може ли ние, данъкоплатците, да спим спокойно, докато се бият кой да командва ДАНС, а престъпниците си бръмчат на свобода?

Ето, американците си имат своята драма с Габад. Ние си имаме нашата – само че при нас тя не е драма, а „продължаващ сериал“. И, честно казано, вече ни омръзна да гледаме повторения.

Ако питате мен – и на двата бряга на океана важи едно и също: когато политиците спрат да слушат разузнавачите, тогава и труповете започват да се броят. И в САЩ, и в България.

Това е. Край на първа част. Очаквайте продължение – то сигурно пак ще дойде по-бързо, отколкото си мислим.