Назад към заглавната страница

Почитаме паметта на светите мъченици Кирик и Юлита

от Luboslovie Bg
15 юли 2026 г.
Сподели тази статия:

На 15 юли Светата Православна Църква чества паметта на Светите мъченици Кирик и Юлита.

Света Мъченица Юлита произлизала от рода на римските императори. Останала вдовица на млади години. Имала само тригодишния си син Кирик и християнската вяра. Тя живеела в град Икония (област Ликаония). Кръстила Кирик веднага след рождението му. До третата си година детето знаело много за вярата и молитвата. Когато при император Диоклетиан настанало страшно гонение и в Ликаонската област Света Мъченица Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук жестоките преследвания на християните тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изправена на съд заедно с малкият си син. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Тогава той взел нейния син Кирик и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне от ръцете на управителя. Той се опитал да го погали и да го успокои но Кирик с висок глас извикал:

„Аз съм християнин пусни ме при мама!“

Взел с ръчичките си да драска управителя като отвръщал лице от него. Озлобеният управител го блъснал от своя висок трон на който седял. Малкият Кирик политнал надолу по каменните стълби. При падането ударил главичката си, а с кръвта си обагрил място на падането и предал на Бога своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея Света Мъченица се изпълнила с радост. Поблагодарила на Бога загдето нейният син се удостоил с мъченическия венец на вярата в Господ Бог Иисус Христос Наш Спасител. След много мъчения, които не сломили мъченицата император Диоклетиан издал заповед тя да бъде посечана с меч. Света Мъченица Юлита приела с радост своя мъченически венец за вярата в Единния Господ Бог Иисус Христос Спасител Наш на 15 юли 304 година в град Тарс. Телата на пострадалите за Христа майка и син били изхвърлени извън града за да бъдат изядени от зверове. Когато паднала нощта двете слогини дошли и взели телата им и ги погребали на място, което било отдалечено от град Тарс. Едната от тях доживяла възцаряването на император Константин Велики и показала на вярващите мястото, където били погребани те и разказала за тяхното мъченичество. Открили  мощите им нетленни.

Свети славни мъченици Кирик и Юлита покровители на християнското семейство и бързи застъпници за всички, които почитат светлата ви памет.

Частица от крачето на свети Кирик се съхранява като безценно свето съкровище в светата обител „Св. Дионисий“ на Света гора. Ръката и крака на светия младенец мъченик Кирик се пазят като светиня в Новия манастир (Неа Мони) на остров Хиос.

Днес в много страни в Европа има манастири, катедрали, храмове, параклиси, болници и социални домове, които носят името на Светите Мъченици Кирик и Юлита.

Имен ден имат: Юлита, Юлия, Юлий, Юлиян, Юлияна, Юлияния, Юлиана, Юлиан, Кирик, Киряк, Кириак.

Днес празнува църквата „Свети Кирик и Юлита” – в Банкя.

Храмов празник чества и манастирът „Св. Св. Кирик и Юлита“ в асеновградския квартал Горни Воден. 

На този ден църквата почита свети княз Владимир, наричан „равноапостолен“, т.е. „равен на апостолите“, защото покръстил руския народ. С този исторически акт той полага основите на спасението на народа си и на хилядолетната руска православна църква, нация, държава и култура. Преди него отделни хора се обръщали към Небесното Царство – и княгиня Олга, неговата баба, и киевските мъченици Теодор и Йоан, и други, но свети Княз Владимир тръгнал по пътя на Христо заедно с целия си народ.

Той е третият син на великия княз на Киевска Рус Светослав и като такъв не му се полага титла, но през 980 г. се възползвал от войната между по-големите си братя Олег и Ярополк и става Велик княз на Киевска Рус. Малко по-късно приема християнската вяра и покръства цяла Киевска Рус.

Равноапостолният княз Владимир знаел, че с приемането на християнската вяра трябва да загърби старото си „аз“, старите си навици и разбирания и да отобрази в себе си Христовия нравствен идеал и християнските добродетели. Промяната в душата на свети княз Владимир е толкова голямо чудо, че не може да се обясни с никакви човешки усилия, а само с Божията милост и всемогъщество.

Празнуват Владимир, Владимира, Владислав, Владислава, Господин и Господинка.

 

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса0
Не ми хареса0
Не съм сигурен0
Развълнувах се0
Сподели тази статия: